Могат ли плъховете да шофират? Оказва се, че да – и това не е шега, а реален научен експеримент. За да изследват поведението на гризачите, учените използват специално създадени за целта „плъхомобили“. И в хода на експеримента откриват някои наистина интересни неща.
Този любопитен материал е подготвен от екипа на Превента – една от водещите компании за борба с вредители в България, която познава плъховете в тяхната далеч по-неприятна роля – като заплаха за домовете и бизнеса.
Експериментите с плъхове, които се обучават да шофират, се провеждат под ръководството на д-р Кели Ламбърт, професор по поведенческа неврология в университета в Ричмънд, Вирджиния, САЩ. Разбира се, целта на учените не е гризачите да придобият шофьорска книжка, а да изследват тяхното поведение и по-специално придобиването на нови умения и как средата се отразява на този процес.
За целта, екипът от учени създава специални супер опростени микромодели на автомобили, които учените наричат „плъхомобили“ (на английски – Rat-Operated Vehicles или ROVs). Те представляват прозрачни пластмасови контейнери на колелца, снабдени с няколко лоста, с помощта на които превозните средства се задвижват и управляват. Единият служи като педал за газта, а другите два изпълняват ролята на волан.
„Уроците по кормуване“ се провеждат в специално проектиран „парк за плъхове“. Идеята е гризачите да закарат плъхомобилите от точка А до точка Б. На финала получават награда – подсладена зърнена закуска.
Първоначално учат плъховете да задвижват превозните средства, а след това да ги управляват, като постепенно увеличават разстоянието. Тренировките се провеждат три пъти седмично и траят по около 10-на минути.
Повечето гризачи се научават да подават газ за около месец, а още месец отнема да овладеят управлението – движението наляво и надясно.
Животните са разделени на две групи. Едната – контролната – е държана в лабораторни условия, а другата – в обогатена среда: голяма клетка на няколко етажа, в която плъховете могат свободно да се движат, общуват помежду си и дори да играят с разни „играчки“ (като топки например).
Не е изненада, когато учените установяват, че плъховете от обогатената среда се справят много по-добре с шофирането от тези, държани в лабораторни условия. Но забелязват и друг феномен, за който едва ли са подозирали.
По време на експеримента плъховете демонстрират завидно желание да прилагат новопридобитите умения, а именно – да шофират. Нетърпеливи са преди тренировка, подават газ още преди плъхомобилът да е поставен на земята, а при самото шофиране някои от тях избират по-дългия маршрут до крайната точка. Нещо повече, готови са да тренират дори и без на финала да ги чака награда. Изглежда, че самото шофиране им носи удоволствие – както и на повечето от нас. Стига да не сме в задръстване.
Експериментът на д-р Ламбърт доказва, че плъховете могат не само да усвояват сложни умения, но и да се наслаждават на самия процес. И макар най-често да ги възприемаме като вредители, тези гризачи могат да бъдат и полезни. Не само с участието си в лабораторни тестове и експерименти, но и като сапьори, помагащи в обезвреждането на мини, за ранни диагностика на туберкулоза и други подобни мисии.
